Не са ли смислени и значителни думите на Алия Иззетбегович свързани с Сръбските кланета над Мюсюлманите Бошняци?: “Ако се забрави геноцидът то ще се повтори ”. Изречение, което е кратко и ясно, но за смисъла и значението му биха се написали книги. Да, не забравяй и не позволявай да се забрави преживения геноцид, за да не се повтори. Нека новото поколение получи своя дял от тази история…
Именно за това не трябва да се дава възможност на историята да се повтаря, то е в нашите ръце.
Както е казал Мехмет Акиф:
“Казват че историята е просто кръговрат.
Ако беше се взело поука от всичко лошо щеше ли да се повтори този кръговрат ?”.
Знайте, че в определен интервал от времето повтарящите се лоши случаи в историята са поради това, че от тези случаи не се е вземало поуки, именно заради това че тези лоши случки са се забравили или се е позволило да бъдът забравени се е получил лошият кръговрат на историята.
В това отношение бих искал да кажа, че турското малцинство живеещо в България е осиретяло откакто са се оттеглили Османците. И въпреки това очите им гледат единственно към Турция. От както прадедите ни се оттеглили от Балканите и разбира се от България, Въпреки че правата и свободите на останалите по тези земи “Потомци на Османските Турци” (Евладъ Фатихан) са обезпечени с двустранни и международни договори но за съжаление тези споразумения продължават да са само върху лист хартия и дори написаното на тази хартия с времето е пожълтяло разпаднало и се забравило.
В периода на царство и комунизъм мюсюлманското турско малцинство в България винаги е било пренебрегвано, особено през комунистическия режим се е достигнало до отричане на турската идентичност. А през 27 декември 1984 година се е казало директно: “В България няма Турци!”. “Тези, които се мислят за турци са ислямизирани на сила по време на османската империя, те са потурчени българи, ние искаме да ви върнем към произхода ви. Връщате се към към самите вас. Вие сте българи и поради тази причина сменяме имената ви”.
През месец юни 1985 година, според официалните български данни, в цяла България са били сменени 1 милион 336 хиляди турски имена. Но вече този процес стана непоносим и ето, че в различни области в България “Потомците на Османските Турци”(Евладъ Фатихан) започнаха да надигат глас. “Аз съм Ахмет, аз съм Айше, ти говори каквото си поискаш! Искаме имената си, искаме правата си. Вие не можете да затриете нашата вяра, език, имена, култура бит и обичаи.”, и надигнаха глас посредством което допринесе и за падането на комунистическата власт в България 1990 година. Те излязоха по улиците на села и градове в цяла България за да надигнат глас и да ги чуе целия свят. Рамо до рамо и вскички заедно, комунистическия диктатор Тодор Живков не остана безмълвен на този вик и тогава единство Турция отвори вратите си и над 300 хиляди души за кратко време се изселиха принудително в Република Турция.
Всъщност това не беше нормално изселване, това беше един вид заточение, Това беше резултат от избор между изчезване и съществуване, беше изселване с цел оцеляване. Беше като преселението на първите мюсюлмани в Етиопия, на които дори не било дадено правото на живот. Това беше преселение, като преселението в Медина. 300 хиляди преселници бяха подслонени от 55 милиона местни в Медина.
Изминаха точно 30 години от препълнените с хора влакове минаващи през Капитан Андреево.
Изминаха 30 години, откакто са се откъснали от домовете си и са целунали майчината земя Анадола.
Изминаха 30 години от черната и кървава картина на 20 век.
Не 30 години, дори и 300 години да изминат този гнет и извършителите на тези жестокости не трябва да се забравят.
Както споменах още в началото, както “ Забравеният геноцид се повтаря”, така и забравеният гнет би се повторил. Точно поради тази причина “Не правителственната организация за култура и солидарност на балканските турци”, като доброволни защитници на балканските турци, няма да позволим да се забрави принудителното изселване от България през 1989 година за да не се повтори отново този един вид геноцид.
Д-р Байрам ЧОЛАКОГЛУ